Какво устройство ще комуникира с рутер?

Рутерите приемат пакети данни и ги препращат към списък с дестинации, за които той знае. Тези дестинации могат да бъдат други рутери или планираното местоназначение на компютър, комуникиращ чрез рутера. Рутерите помагат за географско свързване на бизнес мрежи - отделни сайтове, както и свързани с интернет устройства.

Рутери и IP

Рутерите са проектирани да се притесняват само за информация, базирана на IP. Това означава, че всяко устройство трябва да включва IP заглавка, преди да може да комуникира с рутер. IP заглавията съдържат информация, включително IP адреса на източника и IP адреса на местоназначението. Когато порт на маршрутизатор получи тази информация, той препраща тази информация от порта до мястото, където знае, че дестинацията може да бъде намерена. Рутерът може да препрати този пакет директно до местоназначението, ако е прикрепен, или към друг рутер, който ще извърши същия анализ.

Рутер до рутер

В среди с множество рутери тези рутери комуникират помежду си. Тази комуникация позволява на всеки рутер да си казва къде се намират различни мрежи. Рутерите разказват на околните рутери за мрежата, директно свързана към техните интерфейси, както и за не-директно свързана мрежа, която е научила от други рутери. Това се прави чрез протокол за маршрутизиране. Един от оригиналните протоколи е Routed Information Protocol или RIP, но най-често срещаният такъв протокол е Internal Gateway Routing Protocol, или IGRP. IGRP надхвърля RIP, за да включва информация за скоростта на свързване към мрежата, така че IP пакетът да може да намери най-добрия път през поредица от рутери.

Компютър към рутер

Компютрите се нуждаят от рутери, за да се свържат с други компютри. Компютърът обаче не поддържа сложните маршрутни таблици, необходими за да се знае точно как да стигнете до което и да е устройство в Интернет или директно свързано. Когато компютрите трябва да комуникират с друг компютър извън непосредствената му мрежа, той разчита на шлюз по подразбиране. Шлюз по подразбиране е мястото, където компютърът изпраща информация, когато не знае най-добрия път. Шлюзовете по подразбиране са често срещани в домашните интернет връзки, когато цялата комуникация към Интернет се изпраща към домашния рутер. Домашният рутер в тази настройка обикновено използва свой собствен шлюз по подразбиране, за да изпраща информацията до ISP.

Превключватели и IP адрес

Превключвателите не функционират на IP адреси. Превключвателите използват базиран на хардуер адрес, наречен „MAC адреси“, за да се справят с комуникацията между устройства в същата мрежа. Два объркващи аспекта на комутаторите включват превключване на слой 3 и IP адресите, присвоени на управляем комутатор. IP адресът на комутатора няма нищо общо с маршрутни данни; всъщност това е малък компютър в комутатора, който може да бъде достъпен дистанционно, за да направи промени в конфигурацията на комутатора. Рутерът не комуникира с IP на комутатора по начина, по който два рутера биха комуникирали. Някои превключватели обаче са проектирани като превключватели „Layer 3“. Layer 3 е индустриален термин, отнасящ се до възможността за маршрутизиране въз основа на IP адреси. Тези сложни комутатори включват компонент на рутер, който комуникира вътрешно с програмирането на комутатора, за да позволи комуникация между виртуални локални мрежи или VLAN. VLAN са начин за превключване към групиране на отделни мрежи според отделните портове, вместо отделни комутатори. Въпреки че това размива линията, комутаторът не осъществява значима комуникация с рутер, а по-скоро само препраща информация от устройства, които го правят.


$config[zx-auto] not found$config[zx-overlay] not found